Всичко е минало, всичко е бъдеще. В тази седмица двете времена бяха потоци през десет планини от моята. Болката заспа, а аз скандирах по площадите на живота.
Прозрения
“Много неща могат да се случат от сега до никога”
Родена съм в буря. Извалявам се и преливам, после гърмя от радост и желание. Желание да не следвам, а да водя. Да не изпълнявам, а да активирам. Да упорствам в собствената си религия. Не съм видение на лунна светлина без ясно различими контури в пространството. С емоционален заряд едър като слон, няма как да пърхам в пространството като морско конче. Почти тропам с крак в затвърждение на новото познание. Опряна на парапета, опасващ арената в Колизеума, всичко придобива смисъл.
Остани. В тишината да се под-ред-иш
От наблюдателната кула на опита, бих се провикнала до миналото си аз – да пусне газта. Да спре. Да се огледа. Да се преслуша. Да остане. В тишината да на-ред-и своя дневен ред. Познавайки я, съмнявам се да ме послуша. А може би не трябва. Оставям й правото на минало и на бъдеще със залитания. Само ще сигнализирам винаги да си припомня човешкото – в него е посоката…
Обявете ме за феминистка
Обявете ме за феминистка, но да бъдеш свободна сингъл жена е великолепно. Няма да вляза в капана на досадните разбирания за това какво подхожда или не подхожда на възрастта ми. Първо, защото праволинейните избори са скучни, и второ – защото чисто-и-просто съм доволна от живота си такъв, какъвто е
Полет между фрази
От “искам да бъда” до “решавам, че съм”: наръчник за летене между два глагола
ЕДНО ЗАСЛУЖЕНО ШАРДОНЕ
Смисълът може да е какъвто пожелаете. Вашият смисъл може да е различен от моя смисъл. И за него важи законът за енергията – не се губи и не изчезва, само преминава от един вид в друг. “Защо-то” във всеки живот е индивидуално, но пътят към него е един: инстинктивният. Моят инстинкт тази вечер ме отведе при един самотен старец, градски номад, който ми припомни, че заслужавам да отпивам от живота и от шардонето с благодарност и с наслада.
НА ВЪРХА СЪМ ВЪРХЪТ
Краят на първия ден на новия ски сезон наближава. Слънцето мързеливо се помества на запад, и на него му се прибира на топло, но все още наднича между боровете в последен флирт с лъчите преди заника. Лифтът ме носи нагоре, изтегляйки тревогите, нетърпението и сковаването. Време за петминутен брифинг със себе си.
Fuck off, ego. Така се вади душа с памук
Ако дневникът и погълнатото от него мастило са веществено доказателство за действителни събития в живота ми, то тогава значи всичко случило се се свежда до едно: поглъщащия и сложен свят на междуличностните взаимоотношения. Та да, съдейки по личния ми дневник, свързването с Другия е първоизточник на много мъчнотии. Но с този текст идвам да ви кажа, че макар и болезнено, то е сред истинските удоволствия, заради които си струва да се плаче и да се израства.
4 метра спускане на света по пързалката
Всяка фантазия й носеше усещане за ален залез, преливащ в насладата от допира о чужда, но близка кожа, загладена от слънцето и подсолена от морето. Еротична фантазия, не. По-скоро фантазия за заиграване с лятото и с шанса да останем в него още веднъж forever young.
ТЯ СИ ТИ. Багряна-та в нас
Това лято всички щяха да ходят на море с гаджетата си и тя за пореден път осъзна, че е истински динозавър в изкуството на необвързания живот. През изминалите 5 години тя се превърна в Човека-История. Нелепи, смешни и пъстри преживявания, в които тя преболедува своята несигурност, самота, страхове и се усети авантюрист. След дузина повратни моменти, тя влизаше в следващите пет като Хали Бери в латексовия костюм на жената-котка.