Нищо не е такова, каквото изглежда, а това e един натурален, криволичещ разказ за раждането на майката в мен.
Прозрения
От дивана на прозренията: треска от чувства
Отдавна засядам пред белия лист и чопля по клавиатурата. Пиша, трия, оставям разхвърляни бележки, затварям лаптопа и се самоубеждавам, че на идеите ми не им достига зрялост, за да видят бял свят. Но истината е, че писането, освен много четене, е и въпрос на упражнение.
Кратка ноемврийска импресия
Карти от изложбата, посветена на Таню Митев, в Градската Художествена Галерия, Пловдив
“Не е смелост, ако не си уплашен”
Този същият Януари, който вакумира човека с неговите объркани мисли и чувства и в това уединение – го разгневява или укротява. Този същият Януари е началото на страха и началото на смелостта.
Споразумение с бившата
Тръгва си още една. Драматична, даже драстична на моменти. Жестока и помилваща, даде от всичко и много отне. Сълзи се ронеха, диафрагмен смях избухваше – кога от безсилие, кога от радост, кога в молебен за спасение. Беше всякаква, но не и тромава. Подкосяваше и помагаше да станем. Беше ужасно противоречива. 2023: време ти е.
А какво те боли наистина
Всичко е минало, всичко е бъдеще. В тази седмица двете времена бяха потоци през десет планини от моята. Болката заспа, а аз скандирах по площадите на живота.
“Много неща могат да се случат от сега до никога”
Родена съм в буря. Извалявам се и преливам, после гърмя от радост и желание.
Остани. В тишината да се под-ред-иш
От наблюдателната кула на опита, бих се провикнала до миналото си аз – да пусне газта. Да спре. Да се огледа. Да се преслуша. Да остане. В тишината да на-ред-и своя дневен ред. Познавайки я, съмнявам се да ме послуша. А може би не трябва. Оставям й правото на минало и на бъдеще със залитания. Само ще сигнализирам винаги да си припомня човешкото – в него е посоката…
Обявете ме за феминистка
Обявете ме за феминистка, но да бъдеш свободна сингъл жена е великолепно. Няма да вляза в капана на досадните разбирания за това какво подхожда или не подхожда на възрастта ми. Първо, защото праволинейните избори са скучни, и второ – защото чисто-и-просто съм доволна от живота си такъв, какъвто е
Полет между фрази
От “искам да бъда” до “решавам, че съм”: наръчник за летене между два глагола