Знам какво е да изискваш от себе си. Знам какво е да кръжиш над преживяванията си и да забелязваш само нападенията и своите падения. Знам какво е да се озовеш в ситуация, с която си безсилен да се справиш. Знам какво е да си изморен от трудното. Знам какво е да буксуваш. Знам какво е да копнееш за простор от килията, в която надзирателите – лицата на страха, мнителността, малодушието, те закопчават. Знам какво е да излиташ в мъгла и да губиш посоката – познавам турбулентните полети. Знам колко силно предпочиташ да бъдеш някой друг – с повече сила, дързост, решителност, някой с повече твърдост и по-слаба чувствителност…

Но също толкова добре знам, че ти нямаш нужда да си друг. Имаш нужда от повече себе си. Повече от своето разбиране, безусловна любов и шифрованата в травмите мъдрост. Затегни колана, вдигни щората на прозореца и се остави да прелетим заедно над пропастта между “искам” и “решавам”. Потегляме от мечтата за бъдем нещо повече към преобразяването в това повече. Един дъх и няколко прозрения разстояние. 

Раздели се с представата, че нямаш сили

Опознай се, опознай битките си. Ти вече си кален. Имаш своя опит. Имаш своите болки, рани, белези от миналото. В началото се противеше, но после свикна с тях, някои даже и обикна. Днес те разказват историята на живота ти. Споделяй ги със себе си, гордей се с тях, те са истински, кървящи, но заздравели красиво, и само твои. 

Остави болката да бъде. Предай се

Времето на стоицизма отмина. Силен си не когато не падаш, а когато падаш, но намираш сили да се изправиш. Изстрадай трудността, остави емоцията от преживяното да се прояви изцяло. Плачът пречиства, а съпротивлението да изразиш дискомфорта го усилва. Предай се и остави болката да те обнови.

Открий своите ориентири. Щади се. Цени се

Моите пътеводители не са твои пътеводители. Търси и осъзнавай на какво откликваш с трепет, какво те подлудява и огорчава, какво рикошира в стената на морала ти. Не прави компромис със своите истини и се пази от вменени представи за правилно и грешно. Грижи се за чувствата си и цени мнението си. Пред аргументите, основани на чувстване, не са валидни контрааргументи.

Отърви се от илюзията, че животът трябва да върви гладко 

Връщам се към този ред от небеизвестната молитва на Антоан дьо Сент-Екзюпери, когато проявя наивитет. Ако недоволният от обстоятелствата глас се обади, не вдигам. Пускам убеждението, че щастието и лекотата са в безгрижието и че можеш, че пораснеш безболезнено. 

Глаголът “наслаждавам се” идва от наслада или от активиране на рецепторите за вкус. Тоест, наслаждаването на живота е физиологично преживяване. Майсторлъкът е да гъделичкаш всичките си рецептори сполучливо. Както са го направили създателите на шоколада с люта чушка и коктейла “Негрони”. 

Не престават да ни се случват хубави неща, ние преставаме да ги забелязваме

Пловдив не спира да ухае на липа през юни. Така и животът не се отказва от чудесата си. Търси балансите в света и в твоя път. И си припомняй колко често всяко зло се е оказвало добро.

Остави надеждата за по-добро минало (по Ървин Ялом)

Било каквото било, казват старите хора. Нямаме контрол над миналото, но можем да изберем обикновена или панорамна гледка към него.

Играй играта на вяра 

В едно видео обръщение, Антъни Хопкинс изрече: 

“Играйте играта. На вяра. Действайте така, сякаш вярвате. Това е силата. Това е чистата сила.”

Смяташ се за нерешителен и се нуждаеш от повече увереност? Послушай актьора и действай сякаш си. Сдъвчи тези благородни качества, които искаш да притежаваш. Усети вкуса им. Преглътни онези, които наистина ти харесват. Изпълни всяка своя клетка с живителните им сокове. Затвори очи, вдишай и издишай. Те вече са твои. 

Стани такъв, какъвто си, казва Ницше. Този цитат избуява от междуредието на историята, философията, психологията, където велики умове като неговия са предлагали отговори на големите загадки на нашето съществуване. Четири думи, които отправят съзнанието на пътешествие към недрата на душата. В пещерите ѝ проникваш, за да осветиш забулени в тъмата, недостъпни досега знание и мъдрост. 

Там ще разбереш, че ти си достатъчно от това, което искаш да бъдеш. Ще прогледнеш, че в желанието да бъдеш свободен, ти вече си станал такъв. Смел, силен, стабилен. Пилот в собствения си живот, капитан на борда към неизвестни, но вълнуващи дестинации. Личност, способна да излети от “искам да бъда” и да се приземи в “чувствам, че съм” и “решавам да бъда”. Разстоянието между тези глаголи всъщност никак не е дълго – ще го осъзнаеш на връщане от пътешествието към това, което си.

04.06.2022 г.