От наблюдателната кула на опита, бих се провикнала до миналото си аз – да пусне газта. Да спре. Да се огледа. Да се преслуша. Да остане. В тишината да на-ред-и своя дневен ред. Познавайки я, съмнявам се да ме послуша. А може би не трябва. Оставям й правото на минало и на бъдеще със залитания. Само ще сигнализирам винаги да си припомня човешкото – в него е посоката…
Обявете ме за феминистка, но да бъдеш свободна сингъл жена е великолепно. Няма да вляза в капана на досадните разбирания за това какво подхожда или не подхожда на възрастта ми. Първо, защото праволинейните избори са скучни, и второ – защото чисто-и-просто съм доволна от живота си такъв, какъвто е
Смисълът може да е какъвто пожелаете. Вашият смисъл може да е различен от моя смисъл. И за него важи законът за енергията – не се губи и не изчезва, само преминава от един вид в друг. “Защо-то” във всеки живот е индивидуално, но пътят към него е един: инстинктивният. Моят инстинкт тази вечер ме отведе при един самотен старец, градски номад, който ми припомни, че заслужавам да отпивам от живота и от шардонето с благодарност и с наслада.
Интериорът на технологичния факултет в Копенхаген е като зинала паст на мързеливо прозяващ се бозайник. Прозрачни стаи - кубове в бяло, висят във въздуха със студентите сякаш са зъби, предъвкващи нова информация. Мрачно е и архитектурата на сградатата е съобразена със...
Никога не съм харесвала “Сексът и градът”. Консуматорската култура и натякването на значението на модата ме дразни. Не знам как стана, но май започнах да звуча като Кари Брадшоу с тези импресии. На всичко отгоре ме преследва следната идея: въобразявам си, че живея като Саманта, докато всъщност съм си чиста Елизабет от “Гордост и предразсъдъци”. Все едно, нали писането ми помага, независимо от това колко добре се получава.
Казва се Чавдар. Съсед и приятел на моя дядо, той е роден през далечната 1924 г., живял в цели пет строя и се шегува, че най-хубавият бил капиталистическият — тогава бил млад.
Та, гледам ги аз доайените на таблата и си мисля колко са недосегаеми в своя всемир. Преместват фигурите в хармония с шумоленето на листата, даже врабците надничат. Изгледът е съвършен, макар обектите да са поставени под карантина. Иска ми се всичко да бъде наред или по-скоро всичко да бъде според техния ред. Сякаш са усвоили тайната на живота. Тя се разбулва само пред заслужилите. Дали пък вирусът фантом не ни изпитва?
Текст в защита на българските учители и необходимостта обществото ни да проявява повече емпатия към тях и разбиране на техните усилия.
„След двадесет години ще се озовете в нашето примирение — на вашите години и ние се бунтувахме. Беше съвсем малка, когато с два пръста във въздуха по митинги изяждаше „П“-то на думата „победа“ и хората си мислиха, че те държим гладна. Ние всички бяхме гладни за промяна…“