“Не е смелост, ако не си уплашен”    

“Не е смелост, ако не си уплашен”    

Този същият Януари, който вакумира човека с неговите объркани мисли и чувства и в това уединение – го разгневява или укротява. Този същият Януари е началото на страха и началото на смелостта. 

Остани. В тишината да се под-ред-иш

Остани. В тишината да се под-ред-иш

От наблюдателната кула на опита, бих се провикнала до миналото си аз – да пусне газта. Да спре. Да се огледа. Да се преслуша. Да остане. В тишината да на-ред-и своя дневен ред. Познавайки я, съмнявам се да ме послуша. А може би не трябва. Оставям й правото на минало и на бъдеще със залитания. Само ще сигнализирам винаги да си припомня човешкото – в него е посоката…

Обявете ме за феминистка

Обявете ме за феминистка

Обявете ме за феминистка, но да бъдеш свободна сингъл жена е великолепно. Няма да вляза в капана на досадните разбирания за това какво подхожда или не подхожда на възрастта ми. Първо, защото праволинейните избори са скучни, и второ – защото чисто-и-просто съм доволна от живота си такъв, какъвто е

ЕДНО ЗАСЛУЖЕНО ШАРДОНЕ

ЕДНО ЗАСЛУЖЕНО ШАРДОНЕ

Смисълът може да е какъвто пожелаете. Вашият смисъл може да е различен от моя смисъл. И за него важи законът за енергията – не се губи и не изчезва, само преминава от един вид в друг. “Защо-то” във всеки живот е индивидуално, но пътят към него е един: инстинктивният. Моят инстинкт тази вечер ме отведе при един самотен старец, градски номад, който ми припомни, че заслужавам да отпивам от живота и от шардонето с благодарност и с наслада. 

Морален Update

Морален Update

Интериорът на технологичния факултет в Копенхаген е като зинала паст на мързеливо прозяващ се бозайник. Прозрачни стаи - кубове в бяло, висят във въздуха със студентите сякаш са зъби, предъвкващи нова информация. Мрачно е и архитектурата на сградатата е съобразена със...

ДНЕВНИК НА МОМЕНТА

ДНЕВНИК НА МОМЕНТА

Никога не съм харесвала “Сексът и градът”. Консуматорската култура и натякването на значението на модата ме дразни. Не знам как стана, но май започнах да звуча като Кари Брадшоу с тези импресии. На всичко отгоре ме преследва следната идея: въобразявам си, че живея като Саманта, докато всъщност съм си чиста Елизабет от “Гордост и предразсъдъци”. Все едно, нали писането ми помага, независимо от това колко добре се получава.

Любов по кавалерски

Любов по кавалерски

Казва се Чавдар. Съсед и приятел на моя дядо, той е роден през далечната 1924 г., живял в цели пет строя и се шегува, че най-хубавият бил капиталистическият — тогава бил млад.

Доайените на таблата

Доайените на таблата

Та, гледам ги аз доайените на таблата и си мисля колко са недосегаеми в своя всемир. Преместват фигурите в хармония с шумоленето на листата, даже врабците надничат. Изгледът е съвършен, макар обектите да са поставени под карантина. Иска ми се всичко да бъде наред или по-скоро всичко да бъде според техния ред. Сякаш са усвоили тайната на живота. Тя се разбулва само пред заслужилите. Дали пък вирусът фантом не ни изпитва?

Един реактивен текст

Един реактивен текст

Текст в защита на българските учители и необходимостта обществото ни да проявява повече емпатия към тях и разбиране на техните усилия.

Когато няма с кого да скандираш за победа

Когато няма с кого да скандираш за победа

„След двадесет години ще се озовете в нашето примирение — на вашите години и ние се бунтувахме. Беше съвсем малка, когато с два пръста във въздуха по митинги изяждаше „П“-то на думата „победа“ и хората си мислиха, че те държим гладна. Ние всички бяхме гладни за промяна…“