Този същият Януари, който вакумира човека с неговите объркани мисли и чувства и в това уединение – го разгневява или укротява. Този същият Януари е началото на страха и началото на смелостта.

Този същият Януари, който вакумира човека с неговите объркани мисли и чувства и в това уединение – го разгневява или укротява. Този същият Януари е началото на страха и началото на смелостта.
Всичко е минало, всичко е бъдеще. В тази седмица двете времена бяха потоци през десет планини от моята. Болката заспа, а аз скандирах по площадите на живота.
Карат ти се ски. Но пък ти се шляе в тесни улички сред магазини и благоуханни бистра? Спуска ти се с борд извънпистово. Но пък ти се отдава на романтика или просто на режим живописни сторита? Танцува ти се, но не със ски обувките. Мечтаеш да се доближиш до Мон Блан, но не можеш да се изкатериш до там? Вози ти се на модерни съоръжения, но пък не би отказал да стигнеш с old school теснолинейка до най-големия глетчер във Франция…
Родена съм в буря. Извалявам се и преливам, после гърмя от радост и желание. Желание да не следвам, а да водя. Да не изпълнявам, а да активирам. Да упорствам в собствената си религия. Не съм видение на лунна светлина без ясно различими контури в пространството. С емоционален заряд едър като слон, няма как да пърхам в пространството като морско конче. Почти тропам с крак в затвърждение на новото познание. Опряна на парапета, опасващ арената в Колизеума, всичко придобива смисъл.
Обявете ме за феминистка, но да бъдеш свободна сингъл жена е великолепно. Няма да вляза в капана на досадните разбирания за това какво подхожда или не подхожда на възрастта ми. Първо, защото праволинейните избори са скучни, и второ – защото чисто-и-просто съм доволна от живота си такъв, какъвто е
От “искам да бъда” до “решавам, че съм”: наръчник за летене между два глагола
Разказ за едноседмичното приключение в знаменитите долини Les Trois Vallées, с малко ски терминология и някои философски пластове
Смисълът може да е какъвто пожелаете. Вашият смисъл може да е различен от моя смисъл. И за него важи законът за енергията – не се губи и не изчезва, само преминава от един вид в друг. “Защо-то” във всеки живот е индивидуално, но пътят към него е един: инстинктивният. Моят инстинкт тази вечер ме отведе при един самотен старец, градски номад, който ми припомни, че заслужавам да отпивам от живота и от шардонето с благодарност и с наслада.
Краят на първия ден на новия ски сезон наближава. Слънцето мързеливо се помества на запад, и на него му се прибира на топло, но все още наднича между боровете в последен флирт с лъчите преди заника. Лифтът ме носи нагоре, изтегляйки тревогите, нетърпението и сковаването. Време за петминутен брифинг със себе си.
Интериорът на технологичния факултет в Копенхаген е като зинала паст на мързеливо прозяващ се бозайник. Прозрачни стаи - кубове в бяло, висят във въздуха със студентите сякаш са зъби, предъвкващи нова информация. Мрачно е и архитектурата на сградатата е съобразена със...