За първи път видях Мартин точно при постъпването му при нас. Изкачването му по стълбите на нашия социален център изглеждаше мъчително, почти невъзможно. Трудността му да се движи бе резултат от тежкото бреме, което понасяха крехките му рамене. Едно несигурно дете, което не знаеше дали да се довери и на кого…

Днес стоя пред стената за катерене и се удивлявам на същия този смел Мартин, който катери заедно със своя треньор, доверил му се напълно. Същият този смел Мартин, който само преди година изкачи най-трудните стъпала в живота си, днес преодолява затрудненията и върви уверено нагоре към своите върхове.

****

Краят на първия ден на новия ски сезон наближава. Слънцето мързеливо се помества на запад, и на него му се прибира на топло, но все още наднича между боровете в последен флирт с лъчите преди заника. Лифтът ме носи нагоре, изтегляйки тревогите, нетърпението и сковаването. Време за петминутен брифинг със себе си.

Вятърът изсвистява и милиарди снежинки се издигат от клоните, преклонили се пред достопочтената Сила – невидима и осезаема едновременно. Поглеждам за миг към долината, сгушила къщите и хората в утешаваща прегръдка. Гледката пречиства и ме концентрира. Всяка снежинка е лавина и вълна, която повлича натрапчивите, напористи мисли и неутрализира заряда им. Изведнъж отново мога да разпознавам желанията си и да ги формулирам с кристална яснота. Всяко искане към живота напоследък е напоено със страхове и когато посмея да мечтая – пропадам, а сърцето, където се раждат мечтите, изпълнява само буквалните си функции. Планините обаче са хапчето за личностни кризи, а Родопите – Родопите са опиат за романтици, меланхолици, бохеми и overthinker-и. Предписвам си чести посещения. Докато напредвам към Снежанка, пожелавам си каквото имам за пожелаване, и се гмуркам в морето от сняг на хоризонта. 

Сега изпитвам тишина. Свобода. Смирение. Изпитвам и радост – кротка и непретенциозна, безпричинна и причинена от сливането с природата. После идва ред на благодарността. Благодаря за това, че – както беше написал Екзюпери в своята молитва за малките крачки, дори само за миг съм дарена с находчивост, “за да мога в пъстротата на ежедневието навреме да се спирам на откритията и опита, които ме вдъхновяват”, с “тънък усет, за да различавам значимото от маловажното” и със “сила за въздържание и мярка, за да не пърхам и да не пълзя в живота, а разумно да планирам, да мога да видя върхове и далечни простори, а понякога даже да имам време за наслада от изкуството”. 

Достигането до върховете и далечните простори е възможност да преживееш себе си по различен начин, да почерпиш неподозирани сили от своя резерв, да преразгледаш и пренапишеш историята в ума си. С малки крачки към голямата цел ти се превръщаш от жертва в експериментатор и пътешественик, в автор на значения, на самостоятелни разсъждения и избори. В планината не можеш да се чувстваш прецакан от лотарията на живота. Там разбираш, че твоята печалба не е в лотарийния билет от тото пункта, а в способностите ти, в търпението, постоянството и вярата, че твоето “ти можеш” ще бъде фенер в мрака и надеждна осигуровка. 

Гледката към бялото море на хоризонта ме научи на поредния урок: не преживяваме трудности, за да бъдем наказани, заради малшанс по рождение, зъл заговор или липса на заслуги. Преживяваме трудности, защото такъв е Редът – да изпиташ суровостта и благостта на живота и да го приемеш такъв: двояк, парадоксален, неразгадаем, чудотворен. В природата си носим от неговата двойственост и изобилие и само от висотата на върха – личен или планински, се просветляваме, че справянето с трудностите и постигането на нашите дълбоки потребности е възможно. Никога с вървене против и винаги в обединение със себе си. 

Слизам от лифта, докосната от тайнството и отпрашвам по склона олекотена, блажена и дръзка да провокирам живота без да нарушавам върховенството на Реда. 

****

Вероятно ти, който четеш това, си се докосвал до тайнството на гората и носиш своята истина, преживяна в планината. Искаме да помогнем на Мартин и другите герои от дневен център “Посока” на фондация “Конкордия България” да открият своите сили именно там – на някои от трите български върха “Мусала”, “Черни връх” и “Ком”. Кампанията “3 прехода, 3 преодоляни трудности, 3 върха” набира средства, за да реализира асистирано изкачване на децата с шарени и тежки съдби, които посещават центъра. Целта на екипа на фондацията е да предизвика у децата желание да се будят рано, да правят вълнуващи неща, да поставят и постигат целите си преди другите, които още спят и не подозират за техните геройски постижения. 

“Да ги научим на търпение, изпълняване на обещания, спазване на правила, постоянство и упоритост. Промяната, която ще постигнем в децата е осъзнаването, че изкачването до тези върхове е само крайната цел на всеки преход.”

Това е моята цел на прага на ски сезон 2022: да превърнем картините в съзнанието на специалните герои като Мартин в истински преживявания, които ще ги изпълнят с вяра в собствените им сили и способности! Можете да дарите според своите възможности на този линк в Platformata или да изпратите SMS с текст DMS VARHOVE на номер 17 777. 

Хайде, да им помогнем да постигнат своята истина в планината! Мечтаем да се покатерят високо и да си кажат #Азсъмвърхът!

*Използваното изображение е рисунка на един от малките мечтатели в ДЦ “Посока” на фондация “Конкордия България”