Кабината отваря врати и стоварва туристите на горната станция, където указващи посоките табели сочат склоновете на Трите долини, най-голямата ски зона в света, с най-високо разположения курорт във френските Алпи. Маршрутите са червени и сини, но за всички, които за първи път поглеждат от тази надморска височина това няма никакво значение. Все още не мога да разбера как стигнах до тук – лесно ли беше или трудно, объркана съм сега, аз – една точка в безкрая на тази планинска верига. Потрепервам невидимо под якето и разбира се, губя всякакво желание да украсявам с прилагателни гледката. След като връщам поглед върху по-достъпните обекти като дланите и коленете ми, засичам багрите на познати дъски, собствениците на които също немеят пред околовръстната красота. Сепваме се и след миг наскачаме върху автоматите на ските. Моите изщракват. С онзи непонятен за нескиорите и пристрастяващ за скиорите звук. Обувките заспиват и решавам, че това е възможно най-добрата поличба за предстоящата ми авантюра с пистите, слънцето и планинските хора.
“Не изпускай, спускай” – преди време запомних този рекламен слоган на един седалков лифт в български курорт и го превърнах в мантра. Повтарям си го не само когато карам, но и извън пистите. Разшифровам го и му придавам значения: катери се нагоре, катери се, защото е трудно, защото смисълът е в трудното. После поспри, помълчи, вдишай и се впусни – напред, с копнежите си в непознатото. С вяра, че въпреки рисковете, които крие, спускането ще те изпъстри, ще те приближи до твоя бог и ще завърши благополучно.
Когато физическата умора ме срещнеше по обяд в компанията на “Аперола” и останалите ски запалянковци, “не изпускай, спускай” мантрата ме връщаше на лифта, в спомените и равносметките за пътя до тихата лудост (La Folie Douce), която преживявах, от сбъдването на тази съкровена мечта – да застана точно тук.
Бях на седем, дребно момиченце с кльощави крака, отстояващи далече от крачолите на шушляковия клин, и гледах с насълзени от страхопочитание очи кулата на вр. Снежанка. Баща ми се грижеше да не ми е студено, но не и за това да не ми е страшно. Ти си мъжко момиче, повтаряше, нямах право на тръшкане и дезертьорство. Отне ми доста време да разбера, че всъщност човек има право да се тръшка и да дезертира, има право да бяга от слабостта си и има право сам да избира битките, в които да влиза и в които да преоткрива силите си. Правилна или неправилна, строгостта му стана причината да карам ски, но и да изляза рано на арената срещу страховете си, не взирайки се в пропастта под носа ми, а търсейки с поглед хоризонта.
Трите долини във Франция (Les Trois Vallées) са мащабна ски зона с 600 км писти, разнообразни съоръжения и три курортни селища в подножието. Трудно е за вярване колко достъпнa е надморската височина от над 3000 м. и колко близо се озоваваш до снежката шапка на Европа – Мон Блан. Винаги съм си представяла, че този момент ще настъпи, но не го предвиждах скоро. През лятото бях изрекла тази мечта на глас, но я предадох в ръцете на времето с доверието, че ще я реализира по някой от своите неведоми начини. Месеци на разочарования и нови възможности се заизреждаха, а аз не изпусках, а катерих и спусках всеки склон в ежедневието. Така, в един лишен от въодушевление февруарски ден, ме застигна предложението за алпийско приключение. Реших го моментално – рискувам с all in, ще загубя спестяванията си, но ще спечеля преживявания. Ще си подаря това пътуване не според очакването да ми се случи, когато животът е гладък и подреден, а напротив – когато се стелят мъгли и вървя срещу вятъра.
След решението да прегърна шанса, когато ми се е открил, нещата започнаха да се обръщат. Последва върволица от положителни събития, която отдадох на търпението да изчаквам и дързостта да предизвиквам доброто в живота си. Мечтата за моите Алпи стана пристан, на който присядах, за да отдъхна, и да поема отново, този път в посоката на вятъра.
Не можеш да прогониш страховете си, но можеш да се научиш да потегляш с тях, да намаляваш, после да завиваш, да продължаваш и така…докато не спуснеш склона от началото до края. Не без страх, а въпреки и заедно с него.
Такива мисли се редяха в онези слънчеви и безгрижни следобеди, докато съоръженията ни придвижваха плавно нагоре. Френска, английска и други речи изпълваха пространството в кабините, отнасящи туристите към върховете. Всеки със своето бягство или копнеж бе поел към Трите долини, за да стъпи на висотата на континента, да чуе хруптенето на снега под обувките, изщракването на автоматите, ритмичните подскоци на сърцето си или чистата тишина. Вярно, освен оборудването, кабините пренасяха и историите ни, но на тази надморска височина миналото олекваше и оставяше тревогите за бъдещето в безтегловност.
Всъщност, с напредването на дните и ние самите тежахме по-малко, защото свободата и зарядът на планинските ски и апре-ски преживявания ни караха да се чувстваме по-живи, по-леки, по-свързани с настоящето. Преди да си тръгнем и на сбогуването с Алпите си обещах да продължа да спускам без да изпускам и след като съоръженията престанат да работят, а снегът отстъпи пред първите минзухари.
Ски ваканцията “Трите долини” във френския курорт Вал Торенс бе организирана от екипа на Hegemon Travel, туристическа агенция, на която може да се доверите. Свежи, готини и обективни, плюс отлични скиори, с тях сбъднах мечтата си да спускам алпийските склонове. През март 2022 г. се отправих към една висока точка на континента, където срещнах други запалени по зимните спортове авантюристи, с които ни предстоят още вълнуващи приключения.
