Смисълът може да е какъвто пожелаете. Вашият смисъл може да е различен от моя смисъл. И за него важи законът за енергията – не се губи и не изчезва, само преминава от един вид в друг. “Защо-то” във всеки живот е индивидуално, но пътят към него е един: инстинктивният. Моят инстинкт тази вечер ме отведе при един самотен старец, градски номад, който ми припомни, че заслужавам да отпивам от живота и от шардонето с благодарност и с наслада.
Краят на първия ден на новия ски сезон наближава. Слънцето мързеливо се помества на запад, и на него му се прибира на топло, но все още наднича между боровете в последен флирт с лъчите преди заника. Лифтът ме носи нагоре, изтегляйки тревогите, нетърпението и сковаването. Време за петминутен брифинг със себе си.
Ако дневникът и погълнатото от него мастило са веществено доказателство за действителни събития в живота ми, то тогава значи всичко случило се се свежда до едно: поглъщащия и сложен свят на междуличностните взаимоотношения. Та да, съдейки по личния ми дневник, свързването с Другия е първоизточник на много мъчнотии. Но с този текст идвам да ви кажа, че макар и болезнено, то е сред истинските удоволствия, заради които си струва да се плаче и да се израства.
Всяка фантазия й носеше усещане за ален залез, преливащ в насладата от допира о чужда, но близка кожа, загладена от слънцето и подсолена от морето. Еротична фантазия, не. По-скоро фантазия за заиграване с лятото и с шанса да останем в него още веднъж forever young.
Това лято всички щяха да ходят на море с гаджетата си и тя за пореден път осъзна, че е истински динозавър в изкуството на необвързания живот. През изминалите 5 години тя се превърна в Човека-История. Нелепи, смешни и пъстри преживявания, в които тя преболедува своята несигурност, самота, страхове и се усети авантюрист. След дузина повратни моменти, тя влизаше в следващите пет като Хали Бери в латексовия костюм на жената-котка.
Никога не съм харесвала “Сексът и градът”. Консуматорската култура и натякването на значението на модата ме дразни. Не знам как стана, но май започнах да звуча като Кари Брадшоу с тези импресии. На всичко отгоре ме преследва следната идея: въобразявам си, че живея като Саманта, докато всъщност съм си чиста Елизабет от “Гордост и предразсъдъци”. Все едно, нали писането ми помага, независимо от това колко добре се получава.
С този текст искам да ви покажа как работи гъвкавият модел на възприемане. Ще видите един списък с провалени планове, за който съм благодарна. Защото всеки един “провал” ме принуди да шлифовам сетивността си. Помогна ми да усетя свободата да избирам отношението си към обстоятелствата.
През изминалите години упражненията по обичане станаха възможни само с разсъбличане: на представите, на страховете да останеш по естествена кожа, с морала си, изложен на живот с другите.
Нямаше среднощен патрул, ченгета се занимаваха със сериозни престъпници, не с емоционални атентатори. На 2000 км от дома и няколко нощи с напоени в безизходица завивки, за първи път прегорях. Случи ми се бърнаут.
Насред 20-те прогнозата е променлива: през буреносни облаци от страх, съмнение и объркване се процеждат лъчи на увереност и бохемски изблици.