Често попадаме на истории на успеха, в които хората разказват за своите постижения, всички от които минават през планиране, управление на времето, целеполагане, мотивация — ехее, все неща, които приехме, че трябва да ти идват отвътре или да усвоиш, за да пожънеш успех. Само дето по някой път се случва човекът да чувства НЕ каквото трябва, а каквото е — безразличие, безцелност, безсмислие, загуба на ориентири и опразване от желание да постига и да се надпреварва. Колчем това не са напълно естествени психични състояния…
“Човек не става просветлен, като си представя фигури от светлина, а като осъзнава собствената си тъмнина”,
казва Карл Густав Юнг — една от най-значимите фигури в психоанализата. Започнахме да прикриваме и да се срамуваме от своите преживявания, да ограбваме емоциите си, подмамени от ефекта на бързооборотните усмивки и аплаузи в социалните мрежи.
През 2020 г. нямам постижения в тривиалния смисъл на думата. Много планове се провалиха и много намерения — се промениха. Но ще ви питам нещо, както питам себе си — какво от това?! LET IT GO, LET IT BE или по нашенски — каквото такова. Вместо да се опитвам да контролирам преходните си състояния и да се шамаросвам заради тях, реших да им се оставя да ме погълнат. С признаването на преживяванията дойде и онова отколешно жадувано, многоизмерно разбиране, което ме отърва от нуждата да бъда харесвана и признавана отвън. Това е моето най-голямо постижение — да започна да възприемам гъвкаво света и сама да избирам ролята си в него въз основа на това как се чувствам в момента, в ситуацията със себе си; вслушването във вътрешните ми инстинкти и доверието в тях ме направиха победител. В тази връзка, няма как да не спомена отново проницателят Юнг, който пише:
“Човек е способен да преодолее абсолютно невъзможни трудности, ако е убеден, че това има смисъл. И претърпява провал, ако при всички нещастия е принуден да признае, че играе роля в приказка, разказана от идиоти.”
Разбира се, хората, с които си взаимодействаме, не са идиоти, идиотско е да не се съпротивляваме на потребността да бъдем положително оценени от тях. “Ти не си твоите мисли”, често си повтарям, а отскоро прибавих и една опашата идея: “Ти не си онова, което мислиш, че другите мислят за теб”. Юнг е искал да подчертае, че прахосваме време, като оставяме другите да подписват нашата собствена жизнена история. Рано или късно, но неизбежно е да се превърнеш в губещ, ако разчиташ някой да ти подскаже кой си, какъв си, как е правилно да действаш, да разсъждаваш и да живееш.
С този текст искам да ви покажа как работи гъвкавият модел на възприемане. Ще видите един списък с провалени планове, за който съм благодарна. Защото всеки един “провал” ме принуди да шлифовам сетивността си. Помогна ми да усетя свободата да избирам отношението си към обстоятелствата. Научих се да разглеждам и моето участие в тях по нов начин. Научих се да бъда възприемчива, отворена и нащрек — за различни гледни точки. Провалът ми предостави възможност за избор в тълкуването на събитията. Възнагради ме с убеждението, че нещо се случва, за да бъде преживяно и да обогати опита и личността ми. А когато човек преживява пълноценно, цялостно и осъзнато, отключва своя неизчерпаем потенциал — да живее леко, свободно, със своите граници и способност да ги поставя или надхвърля, тогава и както той пожелае.
Списък с провалени планове:
Да запиша магистратура в чуждестранен университет
Да имам бурно лято на море в Хърватска
Да спестя пари
Да запозная с много хора
Да чета много
Да пиша много
Да пътувам много
Да открия своето призвание
Да покоря Кончето в Пирин или поне някой връх в любовта
Да взимам разумни решения
Списък с предимства на провалите:
Записах магистратура в български университет, която харесвам
Гмурнах се в бурното лято на антиправителствени протести
Спестих си страха, че не създавам спомени
Запознах се с малко, но вълнуващи хора
Прочетох точно толкова, колкото трябваше и каквото трябваше
Писах малко, но с истинско вдъхновение
Пътувах малко, но качествено
Открих, че се наслаждавам на търсенето
Покорих повече от един метафоричен връх
Взимах правилни решения, които не винаги бяха най-разумните
LET IT GO, LET IT BE
Сред безкрайните предимства на гъвкавата мисъл, най-силното е, че тя те прави свободен. А свободните вътре в себе си хора винаги подхождат творчески към решаването на проблемите и се носят достойно — като победители, дори целият свят да ги вижда като губещи. Защото знаят, че единственото, което има значение е как се чувстват те. Онова, което наричаме thinking out of the box, за мен е качество на автентичните хора — тези, които разполагат с различни мисловни писти и се пускат по тази, която усещат най-подходяща в момента, в ситуацията, за себе си.
Ако на изпроводяк на годината решите да опишете своите провали и техните предимства, знайте, че това е едно чудесно упражнение за мисловна пластичност. И до тогава помнете: плановете са за това — да се провалят. Намеренията са за това — да се променят. LET IT GO, LET IT BE или по нашенски — каквото такова.
