Интериорът на технологичния факултет в Копенхаген е като зинала паст на мързеливо прозяващ се бозайник. Прозрачни стаи - кубове в бяло, висят във въздуха със студентите сякаш са зъби, предъвкващи нова информация. Мрачно е и архитектурата на сградатата е съобразена със...
Ако дневникът и погълнатото от него мастило са веществено доказателство за действителни събития в живота ми, то тогава значи всичко случило се се свежда до едно: поглъщащия и сложен свят на междуличностните взаимоотношения. Та да, съдейки по личния ми дневник, свързването с Другия е първоизточник на много мъчнотии. Но с този текст идвам да ви кажа, че макар и болезнено, то е сред истинските удоволствия, заради които си струва да се плаче и да се израства.
Всяка фантазия й носеше усещане за ален залез, преливащ в насладата от допира о чужда, но близка кожа, загладена от слънцето и подсолена от морето. Еротична фантазия, не. По-скоро фантазия за заиграване с лятото и с шанса да останем в него още веднъж forever young.
Това лято всички щяха да ходят на море с гаджетата си и тя за пореден път осъзна, че е истински динозавър в изкуството на необвързания живот. През изминалите 5 години тя се превърна в Човека-История. Нелепи, смешни и пъстри преживявания, в които тя преболедува своята несигурност, самота, страхове и се усети авантюрист. След дузина повратни моменти, тя влизаше в следващите пет като Хали Бери в латексовия костюм на жената-котка.
През изминалите години упражненията по обичане станаха възможни само с разсъбличане: на представите, на страховете да останеш по естествена кожа, с морала си, изложен на живот с другите.
Нямаше среднощен патрул, ченгета се занимаваха със сериозни престъпници, не с емоционални атентатори. На 2000 км от дома и няколко нощи с напоени в безизходица завивки, за първи път прегорях. Случи ми се бърнаут.
Казва се Чавдар. Съсед и приятел на моя дядо, той е роден през далечната 1924 г., живял в цели пет строя и се шегува, че най-хубавият бил капиталистическият — тогава бил млад.
Та, гледам ги аз доайените на таблата и си мисля колко са недосегаеми в своя всемир. Преместват фигурите в хармония с шумоленето на листата, даже врабците надничат. Изгледът е съвършен, макар обектите да са поставени под карантина. Иска ми се всичко да бъде наред или по-скоро всичко да бъде според техния ред. Сякаш са усвоили тайната на живота. Тя се разбулва само пред заслужилите. Дали пък вирусът фантом не ни изпитва?
Насред 20-те прогнозата е променлива: през буреносни облаци от страх, съмнение и объркване се процеждат лъчи на увереност и бохемски изблици.