Онзи ден майка ми спомена, че време като днешното прабаба ми наричала прѝтъжно. Вече не можех да я питам какво означава “прѝтъжно”, а Google няма база данни със съхранени отговори на родопски баби. Чудя се все пак, ако имаше секция “Често задавани въпроси”, какво биха питали хората? Та, така, като нямаше кого да попитам, реших да си измисля значение. Коренът на думата е “тъжно”, т.е. това е ден, който ти навява тъга. Но не каква да е тъга. Това е кротка тъга, тиха и ромоляща като дъжда. Пада леко и си отива неусетно. Идва да притихнеш, да почувстваш, да забавиш препускащото бъдеще. Напуска те преди развиделяване и се вдига отведнъж. Както след мъгла, прѝтъжното време открива простора ти. 

Прави настоящето по-широко и възможно от всякога. Обучава те в търпение и смирение. Учи те да порастваш над егоистичната си, вечно тръшкаща се и недоволна страна. Възпира те да се насилваш за ОЩЕ и помага да се вслушаш в тялото, в психиката, в интуицията ти. Последните шептят, не надуват клаксони, затова се нуждаем от тишина да ги чуем. 

Още мога, още искам… Само че когато не си готов за още-то, по правило то се отдалечава. Един от учителите ми по йога винаги напомня “прилагай усилие БЕЗ насилие”, но бях достатъчно самонадеяна и нетърпелива да слушам без да чувам правилото. Пренесох искането си и амбициите в практиката и пострадах. Разбрах го по трудния начин. Прекомерните усуквания бяха възпалили нервните коренчета близо до прешленните дискове. Както по докторски се пошегуваха: дискова херния и две протрузии за разкош. 

В поредица от прѝтъжни дни ми стана достатъчно тихо и вглъбено, за да се чуя. След физиотерапията трябваше да започна отначало. Трябваше да приуча пъргавия си мозък да смени честотата и да ме остави на спокойствие, засега с уговорката “докато практикувам”. Понякога се получава и съм доволна от себе си. Но доволно е този път не егото, а тялото. С този пост искам да ви кажа, че прѝтъжните дни са много подценени. Те са резервоар със свежи сили. Ако знаете как да точите от него, мастери сте. 

Много печен трябва да си, ако когато настроението ти е в Марианската падина, ти да гледаш на света от висотата на Еверест.   

м. март 2020 г.