Сърцето ми е недоспало и сега хлопа от вътре, настоява да влезе. Колебая се дали да го пусна, не искам заразата на страха да го застигне. Открехвам леко вратата, за да му обясня, че трябва да се научи на търпение, трябва да се затвори, трябва да се сниши. Като чува “трябва”, спрегнато 3 пъти, Сърцето се настървява и поема да блъска по стените, а гласът му отеква в гръдните коридори: “Искам да преживявам, остави ме да бия в неравномерен ритъм — непостоянството е в кръвта ми, а горивото е в подскоците ми.”

– Ако те пусна, отговарям му плахо — може да те уплашат, разгневят, настървят, разсърдят, разстроят, наранят…

– Ако ме пуснеш, категорично е — може да ме успокоят, зарадват, облекчат, умиротворят, развълнуват, обезболят…

– Как да поема този риск?

– Най-големият риск поемаш, като се изолираш от неизбежното. Като се изолираш със заблудата, че сенчестите емоции можеш да поставиш под карантина. Рискуваш, като се преструваш, че същите не са поели към твоя хан. Разполагаш с много простор, а ти отдаваш под наем само няколко стаи, и то на редовните гости. Нека те попитам нещо: каква искаш да бъдеш като домакин за своите емоции?

– Искам да бъда гостоприемна ханджийка — да ги посрещам от близко и далече, да им служа добре, да ги познавам, настанявам и отпращам, когато удари часът.

– От тук, към прага на хана, аз виждам да дохожда един странник, стар колкото времето, когото ти се готвиш да пропъдиш — Страхът, викат му. Той упорства и ако не го пуснеш, огънят ти ще отслабне, стаите ти все така ще пустеят, и не пукането на дървата в огнището, а свистенето на студа ще ехти. Огледай се, все по-рядко дохождат и редовните гости.

– Какво да правя, Сърце, нямам му доверие, ами ако ги прогони…

– Сянката се приближава и ти я усещаш, затова ме пусни да вляза в живота. Чувствата ти са мои спътници, скрий ни на завет. Не се залоствай за нас. Бъди техен любезен домакин. Остави ги да си противостоят — ще настъпват внезапно, да вилнеят и ще си отиват така, но свободата в движението им ще те преобрази. Ханът ти ще бъде винаги пълен и огласен, повече няма да те сплашват моите подскоци, а ежедневието ти ще бъде пролет.

– Пролетта е неотложност, така че заповядай, влез, Сърце…

м. май 2020 г.