Забелязахте ли приливи на тревожност, на спомени и безпокойство за бъдещето? Напоследък страховете и съмненията са ненаситни — хранят се едни от други и от средата, която благоприятства разпространението им — четирите стени, новините, мрежите, социалното отдръпване, делничността… Понякога, с реещ поглед, забелязвам как натрапчивите мисли се нижат от към хоризонта с цял кораб враждебни пиратски усещания.

Подготвена съм, че всеки момент ще помрачат настроението и ще притиснат духа. Спусне ли се гъстата решетка от мигли, ще бъда заложник на деспотичния Аз, а той е изобретателен в обвиненията за несъвършенство и в издаването на присъди за несъобразителност…

Все пак пред нас винаги стои изборът, от който никой не може да ни лиши — как да се отнесем към обстоятелствата. Когато ни споходи някоя трудност, независеща от нашите действия, имаме две възможности: да се оставим на автопилот или да спрем за момент в опит да осъзнаем ситуацията и емоциите, които се надигат в нас.

Можем ли в този момент да променим нещо, ако сме с вързани ръце — тогава защо се подлагаме на самоизтезание?

Това е въпросът, очертаващ разделителната линия между стреса и т.нар. философско приемане на нещата.

Следващият път, когато се зададат натрапчивите мисли, дайте си минутка за въздишка, да се изхлузите от вината и предпазния кожух, и си припомнете тази свобода. Спомнете си, че в живота винаги ще сме изложени на външно влияние и опасности, но опасенията няма да спрат неизбежното, нито ще ни направят по-подготвени да го посрещнем.

Чудесата и богатствата ще са навсякъде, в същия свят и момент с опасностите. Трудното и великото идват в човека с правото на избор. Не минава и ден без да опитвам— някой път се провалям, друг побеждавам. И приемам, че моята борба е за поемането на контрола над гледната точка.

м. май 2020 г.