Тук можете да ме четете. Откровени, все по-дръзки, разсъблечени – моите размисли, страсти и скромни открития в пропътуването на живота.
Пиша за преживяното, за прозренията в него, за прикосновението – докосването и свързването с другия, и не на последно място – за психичното здраве и познаването на себе си като приоритет.
Понякога ще ви говори гласът на мекотата, друг път ще се задейства остротата. Женското интуитивно и мъжкото инстинктивно ще се редуват и преливат в изследване на сложната и несъвършена, но великолепна природа на Човека.
Последни cтатии
Последните ми текстове можете да откриете тук:
Нищо не е такова, каквото изглежда
Чували ли сте някога крясъка на паун? Това красиво животно, грациозно разхождащо оперението си с кралско високомерие, издава един от най-грозните и оглушителни звуци. Истерично квичене, което може да докара чувствителният слух до стенание. Е, това...
От дивана на прозренията: треска от чувства
Отдавна засядам пред белия лист и чопля по клавиатурата. Пиша, трия, оставям разхвърляни бележки, затварям лаптопа и се самоубеждавам, че на идеите ми не им достига зрялост, за да видят бял свят. Но истината е, че писането, освен много четене, е и...
Кратка ноемврийска импресия
Напоследък изпитвам засилена тревожност. А този път всичко в живота ми е наред и подред. Рационалният ум ме принуждава да вярвам, че заплахите дебнат отвсякъде. Хората претърпяват загуби, раздели, неволи, изпитания за духа и тялото от различен...
“Не е смелост, ако не си уплашен”
Януари със своите скъсени слънчеви лъчи и усойни ветрове опразва улиците и площадите. Стяга раменете и сковава крайниците. Като художник в мрачния му период, оцветява композицията предимно в сиво. Лесно е да не го обичаш - такъв начумерен, суров и...
Споразумение с бившата
Тръгва си още една. Драматична, даже драстична на моменти. Жестока и помилваща, даде от всичко и много отне. Сълзи се ронеха, диафрагмен смях избухваше - кога от безсилие, кога от радост, кога в молебен за спасение. Беше всякаква, но не и тромава....
А какво те боли наистина
Петдесет дни откакто парещата болка в гръбнака ме напусна. Капсулата в машината за кафе изпуква и горещите карамелени капки облизват порцелана на чашата. Протягам се с благодарност за възстановената мобилност с дневна доза поглед нагоре. Преглеждам...
Контакт
contact@vifilipova.com